May 24, 2009, 10:16 PM

Опустошени пожари

  Poetry » Love
1.4K 0 5

 

Сърце горещо даде ми да пия -

отрова кръчмарска в празна чаша.

В сърцето ми подпали гореща слама

без огън - вода и не остана.

 

На един дъх пламъците изпих.

Своя дом жадно разрових.

Пътеката на ехото ме срещна

на кръстопътя с неверните очи.

 

Пожарът опърли ми крилата.

Гълъбица съм бяла,

ала не ще полетя

към пожара буен с гарвана черен.

Гълъбица тъжно е летяла...

 

Чашата празна неналята остана.

Димът нека отровата да изгори.

Пожарите се свършиха.

    Слънцата изтляха.

Сърцата жадуваха за неугаснали пожари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...