Опустошени пожари
Сърце горещо даде ми да пия -
отрова кръчмарска в празна чаша.
В сърцето ми подпали гореща слама
без огън - вода и не остана.
На един дъх пламъците изпих.
Своя дом жадно разрових.
Пътеката на ехото ме срещна
на кръстопътя с неверните очи.
Пожарът опърли ми крилата.
Гълъбица съм бяла,
ала не ще полетя
към пожара буен с гарвана черен.
Гълъбица тъжно е летяла...
Чашата празна неналята остана.
Димът нека отровата да изгори.
Пожарите се свършиха.
Слънцата изтляха.
Сърцата жадуваха за неугаснали пожари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДИМА Все права защищены
Поздравления!
