Опустошени пожари
Сърце горещо даде ми да пия -
отрова кръчмарска в празна чаша.
В сърцето ми подпали гореща слама
без огън - вода и не остана.
На един дъх пламъците изпих.
Своя дом жадно разрових.
Пътеката на ехото ме срещна
на кръстопътя с неверните очи.
Пожарът опърли ми крилата.
Гълъбица съм бяла,
ала не ще полетя
към пожара буен с гарвана черен.
Гълъбица тъжно е летяла...
Чашата празна неналята остана.
Димът нека отровата да изгори.
Пожарите се свършиха.
Слънцата изтляха.
Сърцата жадуваха за неугаснали пожари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
Поздравления!
