31 jul 2012, 15:34

Опъната тетива

982 0 11

За творчество са нужни здрави нерви.

Но не "война на нервите" е то –

когато в мрака плъзнат грижи черни,

безсънието става божество.

 

Оголен нерв – опъната тетива –

изпраща звънки огнени стрели –

зловредни мисли: брони да пробиват

и в егото на други да боли.

 

Животът предизвиква многобои,

но среща с радост винаги мира.

Не гръмките победи да са твои,

а – да останеш Рицар на честта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е още по-хубаво!
  • Като такъв, който си изказва мнението. Разбра ли сега?... (риторично питам!)
  • Всеки има различна изява, Митьо. Един пише само стихове и почти не коментира, друг си мисли, че пише и коментира много, трети и пише и коментира много, четвърти пише малко - добре или зле, а коментира много, също добре или зле. Това не е показателно - не слагай щампи!

    Пък и не ме карай в момента да измислям нов стих в същия смисъл към теб, че нещо музата ми си взе отпуска... ))))
  • ...Как, как - естествено, че вярното е тетивА, но поет може да си позволи промяна на ударението, все пак - то това, ако не може...Отделен е въпросът с незнанието, че тетивА е в ж. род, ед. число, но всеки не е длъжен да знае всичко... Важен е крайният резултат - така мисля! Aко прочетеш - "тетИва" - така ще звучи, но само така...
  • Малко пак бодлив си, Митко,
    ма не ти е нов адет,
    стихът все пак си го бива -
    бре "Булонский" бре, братчед!

    Извини ме, Мариане!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...