31 июл. 2012 г., 15:34

Опъната тетива

980 0 11

За творчество са нужни здрави нерви.

Но не "война на нервите" е то –

когато в мрака плъзнат грижи черни,

безсънието става божество.

 

Оголен нерв – опъната тетива –

изпраща звънки огнени стрели –

зловредни мисли: брони да пробиват

и в егото на други да боли.

 

Животът предизвиква многобои,

но среща с радост винаги мира.

Не гръмките победи да са твои,

а – да останеш Рицар на честта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е още по-хубаво!
  • Като такъв, който си изказва мнението. Разбра ли сега?... (риторично питам!)
  • Всеки има различна изява, Митьо. Един пише само стихове и почти не коментира, друг си мисли, че пише и коментира много, трети и пише и коментира много, четвърти пише малко - добре или зле, а коментира много, също добре или зле. Това не е показателно - не слагай щампи!

    Пък и не ме карай в момента да измислям нов стих в същия смисъл към теб, че нещо музата ми си взе отпуска... ))))
  • ...Как, как - естествено, че вярното е тетивА, но поет може да си позволи промяна на ударението, все пак - то това, ако не може...Отделен е въпросът с незнанието, че тетивА е в ж. род, ед. число, но всеки не е длъжен да знае всичко... Важен е крайният резултат - така мисля! Aко прочетеш - "тетИва" - така ще звучи, но само така...
  • Малко пак бодлив си, Митко,
    ма не ти е нов адет,
    стихът все пак си го бива -
    бре "Булонский" бре, братчед!

    Извини ме, Мариане!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...