1 jul 2014, 23:50

Орбиталност

  Poesía
810 0 0

Орбиталност

 

Всеки ден ги навивам нагоре

малки улици на моите дни –

но търкаля кълбото надолу

непознат и инатлив Сизиф.

 

Прага – кален с перфидност,

стържа волю-неволю след тях.

Омалях да събирам от рибешко.

Да преглъщам слугинския прах.

 

Да кървя във душата. Да ме дави

буря в тънка стена ...и на кея

ни съчки за огрев, ни пясък,

от нищо да не блясва искра...

 

Ако някоя нощ все пак Сизиф

ме докосне с ръка да се стопли –

ще се сепне, че имало орис жена,

тъй примамливо нежна и кротка.

 

Омагьосан, добър, без награда,

той остава на прага смутен –

дезертирал от орбита камък,

сам луна, осветена от мен.

 

… и колибата с черен прозорец

лумва в нощния здрач –

и горят, и изгарят гредите ù

звездочели  Венера и Марс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...