Орбиталност

Всеки ден ги навивам нагоре

малки улици на моите дни –

но търкаля кълбото надолу

непознат и инатлив Сизиф.

Прага – кален с перфидност,

стържа волю-неволю след тях.

Омалях да събирам от рибешко.

Да преглъщам слугинския прах.

Да кървя във душата. Да ме дави

буря в тънка стена ...и на кея

ни съчки за огрев, ни пясък,

от нищо да не блясва искра...

Ако някоя нощ все пак Сизиф

ме докосне с ръка да се стопли –

ще се сепне, че имало орис жена,

тъй примамливо нежна и кротка.

Омагьосан, добър, без награда,

той остава на прага смутен –

дезертирал от орбита камък,

сам луна, осветена от мен.

… и колибата с черен прозорец

лумва в нощния здрач –

и горят, и изгарят гредите ù

звездочели  Венера и Марс.