Jul 1, 2014, 11:50 PM

Орбиталност

  Poetry
806 0 0

Орбиталност

 

Всеки ден ги навивам нагоре

малки улици на моите дни –

но търкаля кълбото надолу

непознат и инатлив Сизиф.

 

Прага – кален с перфидност,

стържа волю-неволю след тях.

Омалях да събирам от рибешко.

Да преглъщам слугинския прах.

 

Да кървя във душата. Да ме дави

буря в тънка стена ...и на кея

ни съчки за огрев, ни пясък,

от нищо да не блясва искра...

 

Ако някоя нощ все пак Сизиф

ме докосне с ръка да се стопли –

ще се сепне, че имало орис жена,

тъй примамливо нежна и кротка.

 

Омагьосан, добър, без награда,

той остава на прага смутен –

дезертирал от орбита камък,

сам луна, осветена от мен.

 

… и колибата с черен прозорец

лумва в нощния здрач –

и горят, и изгарят гредите ù

звездочели  Венера и Марс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....