lips_of_angels (Ем)
164 5067
1 oct 2012, 11:34

Орех-о-болка 

  Poesía
1142 0 12

Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.

И не знам дали имат значение думите,
колко вечери трябва като хляб да раздам,
колко да премълча, падам ли в тая шума

като Алиса, подгонила някой заек сама.

Имат ли смисъл топлите длани протегнати?
Аз си мисля, че помним. Че помнят душите.
Усмивка. Сълза. Нечие тъжно потрепване.
Нечия загуба. Или намиране в себе си тишина.

И обичам. Обичам в светофарната лудост.
Ту е светло, ту тъмно. Ту ни има. Ту не.
Но когато се счупя, нека има къде да се сбъдна
като тиха надежда за утре и днес...

 

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво. Но те няма години наред - значи тогава е било твоето изкуство. Не ми си ще да цитирам.древна мъдрост, но май трябва: "Sic transit gloria mundi" в нашия кратък живот...
  • Човекът има избор - "Да се вкопчи в живота или да се вкопчи в смъртта". И двете крият рискове...
  • чудесен, като всички твои, благодаря за изживяването
  • ... няма те нещо...
  • Харесах 6 +++
  • И обичам. Обичам в светофарната лудост.
    Ту е светло, ту тъмно. Ту ни има. Ту не.

    "Светофарната лудост" разсича планетата
    на алеи за чакане или може би
    на рискувана сигурност и във насрещното
    някой бъдеще време със теб ще троши...

    Аплодисменти и от мен, Еми!
  • Стойностна поезия! И мъдра за годините си. Вероятно душата ти помни...
    Поздрав!
  • Светофарната лудост. Колко точно казано...
  • Благодаря! = )
  • Като бисерче в прахта пробляваш с хубавата си поезия.Поздрав!
  • Честит празник, мъниче! Ние вече сме привикнали с онези обичливи думи, отронени от върха на сърцето ти!
  • Все по-зряла поезия ни предлагаш
    Обичам да чета стиховете ти.
Propuestas
: ??:??