Орех-о-болка
Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите,
колко вечери трябва като хляб да раздам,
колко да премълча, падам ли в тая шума
Имат ли смисъл топлите длани протегнати?
Аз си мисля, че помним. Че помнят душите.
Усмивка. Сълза. Нечие тъжно потрепване.
Нечия загуба. Или намиране в себе си тишина.
И обичам. Обичам в светофарната лудост.
Ту е светло, ту тъмно. Ту ни има. Ту не.
Но когато се счупя, нека има къде да се сбъдна
като тиха надежда за утре и днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
