Орехова случка
Орехчета ми се хапват!
Още са зелени,
но да чакам да окапят
имам ли търпение?
Бруля – беля, бруля – беля...
Уж зелени бяха,
пък ръчичките, от бели,
виж ги – почерняха!
И устенца, и ушички...
Без въобще да спирам,
докато излапам всички,
цял се „нагримирах“.
А пък щом прибрах се вкъщи
и ме зърна мама,
занарежда:
„Негър същи!
Миене туй няма!“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
