Орехчета ми се хапват!
Още са зелени,
но да чакам да окапят
имам ли търпение?
Бруля – беля, бруля – беля...
Уж зелени бяха,
пък ръчичките, от бели,
виж ги – почерняха!
И устенца, и ушички...
Без въобще да спирам,
докато излапам всички,
цял се „нагримирах“.
А пък щом прибрах се вкъщи
и ме зърна мама,
занарежда:
„Негър същи!
Миене туй няма!“
© Борко Бърборко All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
