Орехова случка
Орехчета ми се хапват!
Още са зелени,
но да чакам да окапят
имам ли търпение?
Бруля – беля, бруля – беля...
Уж зелени бяха,
пък ръчичките, от бели,
виж ги – почерняха!
И устенца, и ушички...
Без въобще да спирам,
докато излапам всички,
цял се „нагримирах“.
А пък щом прибрах се вкъщи
и ме зърна мама,
занарежда:
„Негър същи!
Миене туй няма!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
