Орфеевата лира...*
Тече реката Хебър*, тече си, а край нея
Природата оплаква съдбата на Орфея...
... И всяка пойна птица, и всеки духнал вятър,
и нимфи, и дриади, и рибите в реката...
На любовта си верен, отблъсквал той жените,
които песента му привличала в горите,
а знае се, че трудно това жена приема:
любов ли ѝ откажат тя стене наранена...
От страст необуздана обхванати напълно,
възбудени вакханки разкъсали го стръвно,
а златната му лира захвърлили в реката...
(Жестока е когато мъсти на мъж жената!)
В тъга по Евридика отказал да участва
той в оргията дива на любовта им страстна...
Опитвал, но напразно с вълшебните си песни
да укроти гневът им, а те крещели бесни...
И в мъката си ето и зверове, и птички
оплаквали певеца, оплаквали го всички:
дърветата, цветята, полетата, горите
и камъни, и тръни, и билки лековити...
А паднала в реката вълшебната му лира
отново зазвучала... Певецът не умира!...
...Усмихнали се пак и зверове, и птички,
дървета и цветя, оклюмали тревички...
Пред песента Орфеева макар и с неохота
отстъпвала смъртта, завръщал се Живота...
... След дълъг път се влива реката във морето
мелодия тя носи от вятъра подета:
Орфеевата лира съзвучна е с вълните
и пътя на моряците показва във мъглите...
Достигнала но Лесбос мелодията дивна:
тържествено-призивна, възбуждаща, приспивна...
На този страстен остров разпалвала до бяло
желанията скрити във всяко женско тяло...
... И даже днес все още моряците ги чуват
на острова как стенат, край него ли пътуват...
Оставила мелодията горе на Земята,
душата му обаче поела след Съдбата
и спуснала се долу, във царството на Мрака,
където Евридика от цяла вечност чака...
... А златната му лира за вечно на небето
в съзвездие красиво прибрали Боговете
и в ясна нощ то лесно, там горе, се намира,
а тъжен ли си чуваш Орфеевата лира...
Коста Качев,
28.09.2013.
*Орфей бил разкъсан от побеснели вакханки,
а златната му лира и главата те хвърлили в
река Хебър (р. Марица). Лирата и главата били
отнесени от водата до брега на остров Лесбос.
А боговете я сложили сред съзвездията на
небето.
© Коста Качев Todos los derechos reservados