Sep 28, 2013, 11:34 AM  

Орфеевата лира...*

847 0 4

 

 

Орфеевата лира...*

 

Тече реката Хебър*, тече си, а край нея

Природата оплаква съдбата на Орфея...

... И всяка пойна птица, и всеки духнал вятър,

и нимфи, и дриади, и рибите в реката...

 

На любовта си верен, отблъсквал той жените,

които песента му привличала в горите,

а знае се, че трудно това жена приема:

любов ли ѝ откажат тя стене наранена...

 

От страст необуздана обхванати напълно,

възбудени вакханки разкъсали го стръвно,

а златната му лира захвърлили в реката...

(Жестока е когато мъсти на мъж жената!)

 

В тъга по Евридика отказал да участва

той в оргията дива на любовта им страстна...

Опитвал, но напразно с вълшебните си песни

да укроти гневът им, а те крещели бесни...

 

И в мъката си ето и зверове, и птички

оплаквали певеца, оплаквали го всички:

дърветата, цветята, полетата, горите

и камъни, и тръни, и билки лековити...

 

А паднала в реката вълшебната му лира

отново зазвучала... Певецът не умира!...

...Усмихнали се пак и зверове, и птички,

дървета и цветя, оклюмали тревички...

 

Пред песента Орфеева макар и с неохота

отстъпвала смъртта, завръщал се Живота...

... След дълъг път се влива реката във морето

мелодия тя носи от вятъра подета:

 

Орфеевата лира съзвучна е с вълните

и пътя на моряците показва във мъглите...

Достигнала но Лесбос мелодията дивна:

тържествено-призивна, възбуждаща, приспивна...

 

На този страстен остров разпалвала до бяло

желанията скрити във всяко женско тяло...

... И даже днес все още моряците ги чуват

на острова как стенат, край него ли пътуват...

 

Оставила мелодията горе на Земята,

душата му обаче поела след Съдбата

и спуснала се долу, във царството на Мрака,

където Евридика от цяла вечност чака...

 

... А златната му лира за вечно на небето

в съзвездие красиво прибрали Боговете

и в ясна нощ то лесно, там горе, се намира,

а тъжен ли си чуваш Орфеевата лира...

 

Коста Качев,

28.09.2013.

                                                              

*Орфей бил разкъсан от побеснели вакханки,

а златната му лира и главата те хвърлили в

река Хебър (р. Марица). Лирата  и главата били

отнесени от водата до брега на остров Лесбос.

А боговете я сложили сред съзвездията на

небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...