28.09.2013 г., 11:34  

Орфеевата лира...*

844 0 4

 

 

Орфеевата лира...*

 

Тече реката Хебър*, тече си, а край нея

Природата оплаква съдбата на Орфея...

... И всяка пойна птица, и всеки духнал вятър,

и нимфи, и дриади, и рибите в реката...

 

На любовта си верен, отблъсквал той жените,

които песента му привличала в горите,

а знае се, че трудно това жена приема:

любов ли ѝ откажат тя стене наранена...

 

От страст необуздана обхванати напълно,

възбудени вакханки разкъсали го стръвно,

а златната му лира захвърлили в реката...

(Жестока е когато мъсти на мъж жената!)

 

В тъга по Евридика отказал да участва

той в оргията дива на любовта им страстна...

Опитвал, но напразно с вълшебните си песни

да укроти гневът им, а те крещели бесни...

 

И в мъката си ето и зверове, и птички

оплаквали певеца, оплаквали го всички:

дърветата, цветята, полетата, горите

и камъни, и тръни, и билки лековити...

 

А паднала в реката вълшебната му лира

отново зазвучала... Певецът не умира!...

...Усмихнали се пак и зверове, и птички,

дървета и цветя, оклюмали тревички...

 

Пред песента Орфеева макар и с неохота

отстъпвала смъртта, завръщал се Живота...

... След дълъг път се влива реката във морето

мелодия тя носи от вятъра подета:

 

Орфеевата лира съзвучна е с вълните

и пътя на моряците показва във мъглите...

Достигнала но Лесбос мелодията дивна:

тържествено-призивна, възбуждаща, приспивна...

 

На този страстен остров разпалвала до бяло

желанията скрити във всяко женско тяло...

... И даже днес все още моряците ги чуват

на острова как стенат, край него ли пътуват...

 

Оставила мелодията горе на Земята,

душата му обаче поела след Съдбата

и спуснала се долу, във царството на Мрака,

където Евридика от цяла вечност чака...

 

... А златната му лира за вечно на небето

в съзвездие красиво прибрали Боговете

и в ясна нощ то лесно, там горе, се намира,

а тъжен ли си чуваш Орфеевата лира...

 

Коста Качев,

28.09.2013.

                                                              

*Орфей бил разкъсан от побеснели вакханки,

а златната му лира и главата те хвърлили в

река Хебър (р. Марица). Лирата  и главата били

отнесени от водата до брега на остров Лесбос.

А боговете я сложили сред съзвездията на

небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...