28 сент. 2013 г., 11:34  

Орфеевата лира...*

852 0 4

 

 

Орфеевата лира...*

 

Тече реката Хебър*, тече си, а край нея

Природата оплаква съдбата на Орфея...

... И всяка пойна птица, и всеки духнал вятър,

и нимфи, и дриади, и рибите в реката...

 

На любовта си верен, отблъсквал той жените,

които песента му привличала в горите,

а знае се, че трудно това жена приема:

любов ли ѝ откажат тя стене наранена...

 

От страст необуздана обхванати напълно,

възбудени вакханки разкъсали го стръвно,

а златната му лира захвърлили в реката...

(Жестока е когато мъсти на мъж жената!)

 

В тъга по Евридика отказал да участва

той в оргията дива на любовта им страстна...

Опитвал, но напразно с вълшебните си песни

да укроти гневът им, а те крещели бесни...

 

И в мъката си ето и зверове, и птички

оплаквали певеца, оплаквали го всички:

дърветата, цветята, полетата, горите

и камъни, и тръни, и билки лековити...

 

А паднала в реката вълшебната му лира

отново зазвучала... Певецът не умира!...

...Усмихнали се пак и зверове, и птички,

дървета и цветя, оклюмали тревички...

 

Пред песента Орфеева макар и с неохота

отстъпвала смъртта, завръщал се Живота...

... След дълъг път се влива реката във морето

мелодия тя носи от вятъра подета:

 

Орфеевата лира съзвучна е с вълните

и пътя на моряците показва във мъглите...

Достигнала но Лесбос мелодията дивна:

тържествено-призивна, възбуждаща, приспивна...

 

На този страстен остров разпалвала до бяло

желанията скрити във всяко женско тяло...

... И даже днес все още моряците ги чуват

на острова как стенат, край него ли пътуват...

 

Оставила мелодията горе на Земята,

душата му обаче поела след Съдбата

и спуснала се долу, във царството на Мрака,

където Евридика от цяла вечност чака...

 

... А златната му лира за вечно на небето

в съзвездие красиво прибрали Боговете

и в ясна нощ то лесно, там горе, се намира,

а тъжен ли си чуваш Орфеевата лира...

 

Коста Качев,

28.09.2013.

                                                              

*Орфей бил разкъсан от побеснели вакханки,

а златната му лира и главата те хвърлили в

река Хебър (р. Марица). Лирата  и главата били

отнесени от водата до брега на остров Лесбос.

А боговете я сложили сред съзвездията на

небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...