3 feb 2009, 12:07

Ориентир 

  Poesía » De amor
536 0 12

Всяка година напомня ми на пъпка,

без да зная с какъв цвят ще разцъфти.

Но пак съм влюбена, пролет щом звънне

и щом сърцето силно, силно затупти!

Забравям собствената си агония

за нуждата от строги правила,

небесен крал зарежда ме със вяра

и поезия - желаната игра...

И губя своя бряг в пейзажа зимен,

немея пред затрупан път от сняг,

ориентир са птиците небесни,

в покоя пълен над покриви и дървеса...

До следващата моя цветна пролет,

когато...

Пак ще ме погълне несекнала

и сляла се със мене горе,

красота!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??