3 feb 2009, 12:07

Ориентир

719 0 12

Всяка година напомня ми на пъпка,

без да зная с какъв цвят ще разцъфти.

Но пак съм влюбена, пролет щом звънне

и щом сърцето силно, силно затупти!

Забравям собствената си агония

за нуждата от строги правила,

небесен крал зарежда ме със вяра

и поезия - желаната игра...

И губя своя бряг в пейзажа зимен,

немея пред затрупан път от сняг,

ориентир са птиците небесни,

в покоя пълен над покриви и дървеса...

До следващата моя цветна пролет,

когато...

Пак ще ме погълне несекнала

и сляла се със мене горе,

красота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...