Feb 3, 2009, 12:07 PM

Ориентир

  Poetry » Love
718 0 12

Всяка година напомня ми на пъпка,

без да зная с какъв цвят ще разцъфти.

Но пак съм влюбена, пролет щом звънне

и щом сърцето силно, силно затупти!

Забравям собствената си агония

за нуждата от строги правила,

небесен крал зарежда ме със вяра

и поезия - желаната игра...

И губя своя бряг в пейзажа зимен,

немея пред затрупан път от сняг,

ориентир са птиците небесни,

в покоя пълен над покриви и дървеса...

До следващата моя цветна пролет,

когато...

Пак ще ме погълне несекнала

и сляла се със мене горе,

красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...