Ориентир
Всяка година напомня ми на пъпка,
без да зная с какъв цвят ще разцъфти.
Но пак съм влюбена, пролет щом звънне
и щом сърцето силно, силно затупти!
Забравям собствената си агония
за нуждата от строги правила,
небесен крал зарежда ме със вяра
и поезия - желаната игра...
И губя своя бряг в пейзажа зимен,
немея пред затрупан път от сняг,
ориентир са птиците небесни,
в покоя пълен над покриви и дървеса...
До следващата моя цветна пролет,
когато...
Пак ще ме погълне несекнала
и сляла се със мене горе,
красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
