29 may 2007, 13:26

ОРИС

  Poesía
1K 0 16


 

Още ли проблемите сънуваш ?

Пускаш ли неканени в сърцето?

Почна ли най-после да воюваш?

Връщаш ли, когато е надвзето?

 


Пак ли приютяваш закъснели?

Храниш ли ги с топлите си думи?

Помниш ли тревоги отшумели?

Извървя ли тежките си друми?


Криеш ли сълзите си във шепи?
Плачеш ли, щом някого обидиш?
Пращаш ли лъчи в очите слепи?
Можеш ли във други да се видиш?


Покани съдбата тост да вдигне!

Да седи до теб оттук нататък.

Над главата си  да те  издигне

и да те дарява без остатък.

 


Пак съдбата трябва да обикнеш

(удря ли те - двойно ти го връща!)

С хубавото бързо ще привикнеш.

Силата на орис тя обръща!

 ДАРИНА  ДЕЧЕВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав и замислящ стих. Браво.
  • Знаеш ли къде е силата на това тук?

    Знаеш, разбира се (извинявай за обидния въпрос). Ама нека и аз да ти кажа. Силата му е, че след всичките въпросителни идват няколко удивителни.

    Силен човек го е писал!
  • Страхотно пишеш!!!
  • "Пак съдбата трябва да обикнеш
    (удря ли те - двойно ти го връща!)
    С хубавото бързо ще привикнеш.
    Силата на орис тя обръща!"

    Поздравления за чудесния стих, Дари!!!
  • Друго си е, когато човек има кой да го съветва. Чудесно е! Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...