29.05.2007 г., 13:26

ОРИС

1K 0 16


 

Още ли проблемите сънуваш ?

Пускаш ли неканени в сърцето?

Почна ли най-после да воюваш?

Връщаш ли, когато е надвзето?

 


Пак ли приютяваш закъснели?

Храниш ли ги с топлите си думи?

Помниш ли тревоги отшумели?

Извървя ли тежките си друми?


Криеш ли сълзите си във шепи?
Плачеш ли, щом някого обидиш?
Пращаш ли лъчи в очите слепи?
Можеш ли във други да се видиш?


Покани съдбата тост да вдигне!

Да седи до теб оттук нататък.

Над главата си  да те  издигне

и да те дарява без остатък.

 


Пак съдбата трябва да обикнеш

(удря ли те - двойно ти го връща!)

С хубавото бързо ще привикнеш.

Силата на орис тя обръща!

 ДАРИНА  ДЕЧЕВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав и замислящ стих. Браво.
  • Знаеш ли къде е силата на това тук?

    Знаеш, разбира се (извинявай за обидния въпрос). Ама нека и аз да ти кажа. Силата му е, че след всичките въпросителни идват няколко удивителни.

    Силен човек го е писал!
  • Страхотно пишеш!!!
  • "Пак съдбата трябва да обикнеш
    (удря ли те - двойно ти го връща!)
    С хубавото бързо ще привикнеш.
    Силата на орис тя обръща!"

    Поздравления за чудесния стих, Дари!!!
  • Друго си е, когато човек има кой да го съветва. Чудесно е! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...