10 mar 2008, 17:23

Орис

  Poesía
777 0 17
 

Не се измъчвай и не се наказвай,

не изтезавай бедната душа!

Вина в очите сини не показвай

и не мълви поредната лъжа!

 

Не ме щади от болка и обида,

поне веднъж бъди открит и прям!

Завинаги от теб ще си отида,

но в мислите ти ще остана - знам!

 

С годините лицето ще бледнее,

но чувствата, които изживя,

и зимна буря няма да отвее

от твоята душевна пещера.

 

Че късче от сърцето ще остане

завинаги във този топъл дом

и никой между нас не ще застане,

а ще намери временен подслон!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...