10.03.2008 г., 17:23

Орис

773 0 17
 

Не се измъчвай и не се наказвай,

не изтезавай бедната душа!

Вина в очите сини не показвай

и не мълви поредната лъжа!

 

Не ме щади от болка и обида,

поне веднъж бъди открит и прям!

Завинаги от теб ще си отида,

но в мислите ти ще остана - знам!

 

С годините лицето ще бледнее,

но чувствата, които изживя,

и зимна буря няма да отвее

от твоята душевна пещера.

 

Че късче от сърцето ще остане

завинаги във този топъл дом

и никой между нас не ще застане,

а ще намери временен подслон!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...