Mar 10, 2008, 5:23 PM

Орис

  Poetry
772 0 17
 

Не се измъчвай и не се наказвай,

не изтезавай бедната душа!

Вина в очите сини не показвай

и не мълви поредната лъжа!

 

Не ме щади от болка и обида,

поне веднъж бъди открит и прям!

Завинаги от теб ще си отида,

но в мислите ти ще остана - знам!

 

С годините лицето ще бледнее,

но чувствата, които изживя,

и зимна буря няма да отвее

от твоята душевна пещера.

 

Че късче от сърцето ще остане

завинаги във този топъл дом

и никой между нас не ще застане,

а ще намери временен подслон!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...