Орис
Ще бъда нежната картина,
потънала във паяжини цяла.
Ще бъда думичка непрочетима
в извехтяла страница остала.
Ще бъда недописаната песен
в нечий безмузен стих.
Ще се превърна в бяла есен,
в немайсторски безумен щрих.
Във края на живота ми ще съм беглец,
уморен от всичко, дето е обичал.
На младостта ми аз ще съм вдовец,
самотен да съм, Бог ме е орисал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Наумова Todos los derechos reservados
