Орис
Ще бъда нежната картина,
потънала във паяжини цяла.
Ще бъда думичка непрочетима
в извехтяла страница остала.
Ще бъда недописаната песен
в нечий безмузен стих.
Ще се превърна в бяла есен,
в немайсторски безумен щрих.
Във края на живота ми ще съм беглец,
уморен от всичко, дето е обичал.
На младостта ми аз ще съм вдовец,
самотен да съм, Бог ме е орисал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Наумова Всички права запазени
