Jul 25, 2010, 11:48 PM

Орис

  Poetry
1.1K 0 2

 

                           Ще бъда нежната картина,
                           потънала във паяжини цяла.
                           Ще бъда думичка непрочетима
                           в извехтяла страница остала.
 
                           Ще бъда недописаната песен
                           в нечий безмузен стих.
                           Ще се превърна в бяла есен,
                           в немайсторски безумен щрих.

                           Във края на живота ми ще съм беглец,
                           уморен от всичко, дето е обичал.
                           На младостта ми аз ще съм вдовец,

                           самотен да съм, Бог ме е орисал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Наумова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, да. Родът е сменен. Това обаче не променя идеята, а тя е важна.
  • Ели,промени последния ред,че не се връзва с ритъма!
    Иначе е супер!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...