25 июл. 2010 г., 23:48

Орис

1.1K 0 2

 

                           Ще бъда нежната картина,
                           потънала във паяжини цяла.
                           Ще бъда думичка непрочетима
                           в извехтяла страница остала.
 
                           Ще бъда недописаната песен
                           в нечий безмузен стих.
                           Ще се превърна в бяла есен,
                           в немайсторски безумен щрих.

                           Във края на живота ми ще съм беглец,
                           уморен от всичко, дето е обичал.
                           На младостта ми аз ще съм вдовец,

                           самотен да съм, Бог ме е орисал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Наумова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, да. Родът е сменен. Това обаче не променя идеята, а тя е важна.
  • Ели,промени последния ред,че не се връзва с ритъма!
    Иначе е супер!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...