Орис

Стоим в хомота, като вола...

 И все за плявата тъжим!

 И мъти ме водата в гьола,

 над който цял живот кръжим!

Животът ни- живот е в гьола,

но в него здраво се държим,

 с неистините на престола,

 украсяван с много грим!

Затворени като в килия,

 дори без капка Свобода,

 и с грехове на поразия,

 но със развети знамена!

Това е Пъкъла в живота!

 Не както казват, че е Рай...

 Той във кълчищата ни мота,

 и чуваш само кучи лай!

Това се казва Политика,

 със много смъртни грехове,

 тя в "трата глуха" все ни тика

 и там стои от векове!

Не радост, мъка все ни носи,

 от нас си прави врагове!

 Решава своите въпроси,

 и свойто бъдеще кове!

Все търси ниши незаети,

 загърбва съвест и морал...

 И мачка хората "проклети"...

 Затуй все сме на този хал!

И наште песни недопяти,

 оплакват тежките ни дни!

 Макар родени за поети,

 ний псуваме от младини!