1.02.2013 г., 10:45

Орис

419 0 0

Орис

Стоим в хомота, като вола...

 И все за плявата тъжим!

 И мъти ме водата в гьола,

 над който цял живот кръжим!


Животът ни- живот е в гьола,

но в него здраво се държим,

 с неистините на престола,

 украсяван с много грим!


Затворени като в килия,

 дори без капка Свобода,

 и с грехове на поразия,

 но със развети знамена!


Това е Пъкъла в живота!

 Не както казват, че е Рай...

 Той във кълчищата ни мота,

 и чуваш само кучи лай!


Това се казва Политика,

 със много смъртни грехове,

 тя в "трата глуха" все ни тика

 и там стои от векове!


Не радост, мъка все ни носи,

 от нас си прави врагове!

 Решава своите въпроси,

 и свойто бъдеще кове!


Все търси ниши незаети,

 загърбва съвест и морал...

 И мачка хората "проклети"...

 Затуй все сме на този хал!


И наште песни недопяти,

 оплакват тежките ни дни!

 Макар родени за поети,

 ний псуваме от младини!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...