1 февр. 2013 г., 10:45

Орис

423 0 0

Орис

Стоим в хомота, като вола...

 И все за плявата тъжим!

 И мъти ме водата в гьола,

 над който цял живот кръжим!


Животът ни- живот е в гьола,

но в него здраво се държим,

 с неистините на престола,

 украсяван с много грим!


Затворени като в килия,

 дори без капка Свобода,

 и с грехове на поразия,

 но със развети знамена!


Това е Пъкъла в живота!

 Не както казват, че е Рай...

 Той във кълчищата ни мота,

 и чуваш само кучи лай!


Това се казва Политика,

 със много смъртни грехове,

 тя в "трата глуха" все ни тика

 и там стои от векове!


Не радост, мъка все ни носи,

 от нас си прави врагове!

 Решава своите въпроси,

 и свойто бъдеще кове!


Все търси ниши незаети,

 загърбва съвест и морал...

 И мачка хората "проклети"...

 Затуй все сме на този хал!


И наште песни недопяти,

 оплакват тежките ни дни!

 Макар родени за поети,

 ний псуваме от младини!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....