Feb 1, 2013, 10:45 AM

Орис

  Poetry » Civic
425 0 0

Орис

Стоим в хомота, като вола...

 И все за плявата тъжим!

 И мъти ме водата в гьола,

 над който цял живот кръжим!


Животът ни- живот е в гьола,

но в него здраво се държим,

 с неистините на престола,

 украсяван с много грим!


Затворени като в килия,

 дори без капка Свобода,

 и с грехове на поразия,

 но със развети знамена!


Това е Пъкъла в живота!

 Не както казват, че е Рай...

 Той във кълчищата ни мота,

 и чуваш само кучи лай!


Това се казва Политика,

 със много смъртни грехове,

 тя в "трата глуха" все ни тика

 и там стои от векове!


Не радост, мъка все ни носи,

 от нас си прави врагове!

 Решава своите въпроси,

 и свойто бъдеще кове!


Все търси ниши незаети,

 загърбва съвест и морал...

 И мачка хората "проклети"...

 Затуй все сме на този хал!


И наште песни недопяти,

 оплакват тежките ни дни!

 Макар родени за поети,

 ний псуваме от младини!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...