15 oct 2009, 17:56

Орис

  Poesía
1.3K 0 33

 

 

 

                                    О   Р   И   С

               _____________________________________

 

 

                                                   На моето неостаряващо момиче

 

 

 

 

 

                                   Душата ти е

                                   като напукана пета

                                   на Нестинарка.

                                   Пристъпваща върху

                                   жарава от сълзи.

                                   С икона във ръце.

                                   И подпалени коси.

                                   Душата ти е

                                   като пета на Нестинарка...

                                   Остани такава,

                                   каквато си.

 

 

 

 

 

                                                                   Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...