22 abr 2017, 0:54

Орис 

  Poesía » Otra
718 0 7

Със брада посивяла без покой ще пътуваш
и за тебе светът ще е малък
всред тълпите от хора ти ще бъдеш самотен
ще прозира навред суетата
ще залиташ по пътя и ще бъдеш проклинан
и те клетвите всички ще "хващат"
ще обичаш безумно ще боли като губиш
туй що Ориста ти изпраща
любовта ще се връща във съня неспокоен 
със кинжал ще пронизва сърцето
младоста ще си тръгне без да пита, нахално
ще отиде далеч във морето
и когато печелиш радоста ще я няма
отлетяла далече в безкрая
а словата ще дойдат с мъдроста закъсняла
и ще светне тъй ярко във мрака 
чак тогава ще знаеш че е имало смисъл
в преживяната болка докрая

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??