Apr 22, 2017, 12:54 AM

Орис 

  Poetry » Other
716 0 7

Със брада посивяла без покой ще пътуваш
и за тебе светът ще е малък
всред тълпите от хора ти ще бъдеш самотен
ще прозира навред суетата
ще залиташ по пътя и ще бъдеш проклинан
и те клетвите всички ще "хващат"
ще обичаш безумно ще боли като губиш
туй що Ориста ти изпраща
любовта ще се връща във съня неспокоен 
със кинжал ще пронизва сърцето
младоста ще си тръгне без да пита, нахално
ще отиде далеч във морето
и когато печелиш радоста ще я няма
отлетяла далече в безкрая
а словата ще дойдат с мъдроста закъсняла
и ще светне тъй ярко във мрака 
чак тогава ще знаеш че е имало смисъл
в преживяната болка докрая

© Ник All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??