Със брада посивяла без покой ще пътуваш
и за тебе светът ще е малък
всред тълпите от хора ти ще бъдеш самотен
ще прозира навред суетата
ще залиташ по пътя и ще бъдеш проклинан
и те клетвите всички ще "хващат"
ще обичаш безумно ще боли като губиш
туй що Ориста ти изпраща
любовта ще се връща във съня неспокоен
със кинжал ще пронизва сърцето
младоста ще си тръгне без да пита, нахално
ще отиде далеч във морето ...