23 nov 2023, 0:42

Орисано дете

  Poesía
1.2K 4 6

Дете орисано на самота от свят,

откъснал го като цветче от клонка.

Разлистени дървета се редят

да стелят в унес те въпроси с болка.

 

Кого зазижда тази самота?

Защо това дете се е изгубило

само в гората? Носи прямота,

но точно тя без жал ще го погуби.

 

А думите са с облачен обков

и тясно е пространството безумно.

Лети към нас и носи ни любов,

смъртта не трябва него да целуне!

 

Усещаш ли как мислено кръжи

сърцето му сред книгите описани?

Кориците са две крила. Кажи -

откриваш ли го ти сред листите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти , Ники😇!
  • Много е хубаво, Цветенце!
    Радвам се, че си тук!🍀🍀🍀
  • Много благодаря, мили приятели! Бъдете здрави!🍀
  • Прав е Стойчо – Бог те обича и ще бди над теб, а ти продължавай да ни даряваш с поезия, която докосва, макар и толкова тъжна! Много отдавна не си публикувала нищо, липсваш на читателите си и на мен, Цветенце мило!🌹💖💋
  • Мило,Цвете!
    Поезията е Бог на изящното слово.
    А Бог обича децата си!💕
    Поздравления за написаното от теб!🙏

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...