Nov 23, 2023, 12:42 AM

Орисано дете

  Poetry
1.2K 4 6

Дете орисано на самота от свят,

откъснал го като цветче от клонка.

Разлистени дървета се редят

да стелят в унес те въпроси с болка.

 

Кого зазижда тази самота?

Защо това дете се е изгубило

само в гората? Носи прямота,

но точно тя без жал ще го погуби.

 

А думите са с облачен обков

и тясно е пространството безумно.

Лети към нас и носи ни любов,

смъртта не трябва него да целуне!

 

Усещаш ли как мислено кръжи

сърцето му сред книгите описани?

Кориците са две крила. Кажи -

откриваш ли го ти сред листите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти , Ники😇!
  • Много е хубаво, Цветенце!
    Радвам се, че си тук!🍀🍀🍀
  • Много благодаря, мили приятели! Бъдете здрави!🍀
  • Прав е Стойчо – Бог те обича и ще бди над теб, а ти продължавай да ни даряваш с поезия, която докосва, макар и толкова тъжна! Много отдавна не си публикувала нищо, липсваш на читателите си и на мен, Цветенце мило!🌹💖💋
  • Мило,Цвете!
    Поезията е Бог на изящното слово.
    А Бог обича децата си!💕
    Поздравления за написаното от теб!🙏

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...