Дете орисано на самота от свят,
откъснал го като цветче от клонка.
Разлистени дървета се редят
да стелят в унес те въпроси с болка.
Кого зазижда тази самота?
Защо това дете се е изгубило
само в гората? Носи прямота,
но точно тя без жал ще го погуби.
А думите са с облачен обков
и тясно е пространството безумно.
Лети към нас и носи ни любов,
смъртта не трябва него да целуне! ...