23.11.2023 г., 0:42 ч.

Орисано дете 

  Поезия
724 4 7

Дете орисано на самота от свят,

откъснал го като цветче от клонка.

Разлистени дървета се редят

да стелят в унес те въпроси с болка.

 

Кого зазижда тази самота?

Защо това дете се е изгубило

само в гората? Носи прямота,

но точно тя без жал ще го погуби.

 

А думите са с облачен обков

и тясно е пространството безумно.

Лети към нас и носи ни любов,

смъртта не трябва него да целуне!

 

Усещаш ли как мислено кръжи

сърцето му сред книгите описани?

Кориците са две крила. Кажи -

откриваш ли го ти сред листите?

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти , Ники😇!
  • Много е хубаво, Цветенце!
    Радвам се, че си тук!🍀🍀🍀
  • Много благодаря, мили приятели! Бъдете здрави!🍀
  • Почувствах! Поздрави!
  • Прав е Стойчо – Бог те обича и ще бди над теб, а ти продължавай да ни даряваш с поезия, която докосва, макар и толкова тъжна! Много отдавна не си публикувала нищо, липсваш на читателите си и на мен, Цветенце мило!🌹💖💋
  • Мило,Цвете!
    Поезията е Бог на изящното слово.
    А Бог обича децата си!💕
    Поздравления за написаното от теб!🙏
  • "Дете орисано на самота от свят,
    откъснал го като цветче от клонка.
    ...
    Усещаш ли как мислено кръжи
    сърцето му сред книгите описани?
    Кориците са две крила. Кажи -
    откриваш ли го ти сред листите?"

    Страхотни образи! Поздравление за чудесното изпълнение, Цвете!
Предложения
: ??:??