Орисия 2
Жена си намерих, отде ли се пръкна,
разказват дошла от Луната.
От нейната обич косата ми щръкна,
едва се държа на краката.
От страстта ù вече не мога да дишам,
но спиране няма и няма насита,
уж любов ми дарява, а стихове пише,
от тях човек ще прерита.
Да спре да почине, да хване метлата,
скоро ще дойде Великден.
Да опере и да сготви, да сложи софрата,
като хората и ний да ядем.
Но спиране няма, тя пише ли пише,
удави ме този потоп.
Три лаптопа строших, сега спя на дивана
и казвам ви, няма живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аластор Todos los derechos reservados
