28 апр. 2016 г., 20:51  

Орисия 2

792 0 7

 

 


Жена си намерих, отде ли се пръкна, 
разказват дошла от Луната.
От нейната обич косата ми щръкна,
едва се държа на  краката.


От страстта ù вече не мога да дишам,
но спиране няма и няма насита,
уж любов ми дарява, а стихове пише,
от тях човек ще прерита.


Да спре да почине, да хване метлата,
скоро ще дойде Великден.
Да опере и да сготви, да сложи софрата,
като хората и ний да ядем.


Но спиране няма, тя пише ли пише,
удави ме този потоп.
Три лаптопа строших, сега спя на дивана
и казвам ви, няма живот.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жена с душа ти се е паднала, Аластор. Защото всяка може да си служи с метлата и тигана, но не всяка пише стихове. Да ти е жива и здрава!
    Светли празнични дни през май!
  • hapka-kapka (Десислава Вълова) - Тя наистина съществува. Познавам я от осем години, в началото стиховете и бяха "куци и сакати", но след толкова "тренировъчно" писане вече е издала три книги със стихове, а вече има и роман.
    Писането на стихове в интернет си има своите особености, ако редактор трябва да подбере стихотворения за книга, подходящи ще бъдат
    от 7 до 12 %.
    Но това не бива да те отчайва, дори ако имаш 2 - 3 стойностни от 100.
    Това също е успех
    А другото го приемай като тренировка.
    Поздрави!
  • Изключително! Коя ли е тази жена? Искам да я чета! Събуди интересът ми към творчеството й, но не само нейното, а и твоето!
    П.П.
    Благодаря за милия коментар. Аз пиша поезия за разтоварване и не се вземам на сериозно, но както винаги и сега се стремя към подобрения. Затова ме дразнят неаргументираните оценки! Иначе работя в търговската сфера - продажби, планове, срокове и пр., където няма нищо творческо! Но за разлика от някои "автори" и чета поезия! Не само я чета, чувствам я! Както твоето творчество!
  • Ще претръпнеш, няма страшно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...