Жена си намерих, отде ли се пръкна,
разказват дошла от Луната.
От нейната обич косата ми щръкна,
едва се държа на краката.
От страстта ù вече не мога да дишам,
но спиране няма и няма насита,
уж любов ми дарява, а стихове пише,
от тях човек ще прерита.
Да спре да почине, да хване метлата,
скоро ще дойде Великден.
Да опере и да сготви, да сложи софрата,
като хората и ний да ядем. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up