Орисията на Човека

Орисията на Човека

Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си...

Видях го и за миг разбрах,
че той е тръгнал да си "ходи"!
Разочарован останах.
Той беше призрак, който броди!

А беше някога левент,
завиждахме му за снагàта.
Той беше мъжът съвършен...
А днес го виждам на два ката.

О, той не е ни млад, ни стар,
тук възрастта не е причина!
Той бе загубил своя чар
и много ниско бе се сринал...

Със бузи хлътнали той бе.
И беше почнал да жълтее...
Наистина не бе добре...
И стъпката му го люлее...

Зад него дебнеше смъртта...
Аз виждах, че ще го надвие!
От най-всесилната в света
не може никой да се скрие
10.11.2010 г. София