Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си...
Видях го и за миг разбрах,
че той е тръгнал да си "ходи"!
Разочарован останах.
Той беше призрак, който броди!
А беше някога левент,
завиждахме му за снагàта.
Той беше мъжът съвършен...
А днес го виждам на два ката.
О, той не е ни млад, ни стар,
тук възрастта не е причина!
Той бе загубил своя чар
и много ниско бе се сринал...
Със бузи хлътнали той бе.
И беше почнал да жълтее...
Наистина не бе добре...
И стъпката му го люлее...
Зад него дебнеше смъртта...
Аз виждах, че ще го надвие!
От най-всесилната в света
не може никой да се скрие
10.11.2010 г. София
© Христо Славов All rights reserved.