Орисията на Човека

30 окт. 2015 г., 23:58

Поэзия » Философская

319 0 0

Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си...
Видях го и за миг разбрах,
че той е тръгнал да си "ходи"!
Разочарован останах.
Той беше призрак, който броди!
А беше някога левент,
завиждахме му за снагàта.
Той беше мъжът съвършен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Предците ми говорят-2
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Стих

Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »