Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
23 abr 2025, 3:28

Орлето*

  Poesía
271 1 6

Тези които ще умрат:са още живи!

Орлето над живота им бди...

И сянката му смъртта победи!

 

Тези които ще победят:вихър носи 

кавалерийските бойни коне--

саби светят над Булаир! Но не 

 

за слава посякоха врага - свои братя 

и сестри да освободят, или да 

умрат в битката свещена за Тракия!

 

И щом слънце пак над Сливен грее...

Орела спуска стяг* за оня полк,

който в паметта на живите живее!

 

*Паметник в центъра на Сливен, 

в чест на 7-ми кавалерийски полк.

След победата при Булаир:заради който 

един от знаменитите бойни маршове 

на Българската армия носи името "Булаир".

 

*Стяг-знаме

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Сърдечно благодаря,(съжалявам, че късно реагирам с ответ на коментара, моля извинявай!)за поощрителните слова, Младен!🙏
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    След "Опит за история на град Сливен" /на Симеон Табаков/ това твое стихотворение, Стойчо, придобива още по-голяма стойност и размах! Както се казва в такива случаи - "Шапки долу!"
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Сърдечно благодаря за коментарите,Миночка, Дора и Росица!
    Докато живеех със семейството си в град Сливен,често отивах пред "Орлето".Паметникът е срещу Военно Комендантство Сливен, между парка и мост "Розова градина".И понеже моят баща е кавалерийски санитарен подофицер от 4-ТИ КОНЕН ПОЛК НА Н.В.ЦАР БОРИС ТРЕТИ град Ямбол, участник във Втората Световна война,нещо все ме влече още към конете, които тогава са изпълнявали същите рейдове, както съвременните танкови полкове и бригади.
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    Трябва да помним историята си! Хубаво посвещение, Стойчо!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Да, няма забрава и смърт "за оня полк,
    който в паметта на живите живее!" Поздравления за посвещението, приятелю!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0