23.04.2025 г., 3:28

Орлето*

268 1 6

Тези които ще умрат:са още живи!

Орлето над живота им бди...

И сянката му смъртта победи!

 

Тези които ще победят:вихър носи 

кавалерийските бойни коне--

саби светят над Булаир! Но не 

 

за слава посякоха врага - свои братя 

и сестри да освободят, или да 

умрат в битката свещена за Тракия!

 

И щом слънце пак над Сливен грее...

Орела спуска стяг* за оня полк,

който в паметта на живите живее!

 

*Паметник в центъра на Сливен, 

в чест на 7-ми кавалерийски полк.

След победата при Булаир:заради който 

един от знаменитите бойни маршове 

на Българската армия носи името "Булаир".

 

*Стяг-знаме

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря,(съжалявам, че късно реагирам с ответ на коментара, моля извинявай!)за поощрителните слова, Младен!🙏
  • След "Опит за история на град Сливен" /на Симеон Табаков/ това твое стихотворение, Стойчо, придобива още по-голяма стойност и размах! Както се казва в такива случаи - "Шапки долу!"
  • Сърдечно благодаря за коментарите,Миночка, Дора и Росица!
    Докато живеех със семейството си в град Сливен,често отивах пред "Орлето".Паметникът е срещу Военно Комендантство Сливен, между парка и мост "Розова градина".И понеже моят баща е кавалерийски санитарен подофицер от 4-ТИ КОНЕН ПОЛК НА Н.В.ЦАР БОРИС ТРЕТИ град Ямбол, участник във Втората Световна война,нещо все ме влече още към конете, които тогава са изпълнявали същите рейдове, както съвременните танкови полкове и бригади.
  • Трябва да помним историята си! Хубаво посвещение, Стойчо!
  • Да, няма забрава и смърт "за оня полк,
    който в паметта на живите живее!" Поздравления за посвещението, приятелю!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...