Осем месеца по-късно... Иронията на любовта

10 ago 2011, 10:09

Poesía » De amor

475 0 0

Луната потъна в забрава...

Дъждът студен неуморно вали...
Мъгла непрогледна падна...
И пенят се сурово морските вълни...
Мълниите безмилостно пробиват небесните ширини...
Облаци черни слънцето покриват...
Бурята гората опустоши...
И кукумявка грозно с гласа си крещи...

ти знай, че едно С Ъ Р Ц Е незаслужено ЗАВИНАГИ
с огромна мощ РАЗБИ... и виж, че сега...

Луната не ще направи вече лунната пътека за теб...
Дъждът никога вече няма да спре, за да ти яви приказната дъга...
Сланата попари и изгори завинаги четирилистните детелини...
Топлото течение не желае да обладае морските дълбини...
И лястовичките не порят вече волно небесните ширини...
А слънцето гасне - УМИРА...

сега и гората коварно подигравателно ти крещи:
"незаслужено, но... пак го МРАЗИ...!"

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.