Осем месеца по-късно... Иронията на любовта
584
0
0
Луната потъна в забрава...
Мъгла непрогледна падна...
И пенят се сурово морските вълни...
Мълниите безмилостно пробиват небесните ширини...
Облаци черни слънцето покриват...
Бурята гората опустоши...
И кукумявка грозно с гласа си крещи...
ти знай, че едно С Ъ Р Ц Е незаслужено ЗАВИНАГИ
с огромна мощ РАЗБИ... и виж, че сега...
Луната не ще направи вече лунната пътека за теб...
Дъждът никога вече няма да спре, за да ти яви приказната дъга...
Сланата попари и изгори завинаги четирилистните детелини...
Топлото течение не желае да обладае морските дълбини...
И лястовичките не порят вече волно небесните ширини...
А слънцето гасне - УМИРА...
сега и гората коварно подигравателно ти крещи:
"незаслужено, но... пак го МРАЗИ...!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Даскалов Всички права запазени
